Когато доверието във водещия се превръща в инструмент за влияние

Предаването на Георги Любенов по БНТ оставя впечатление за размиване на границата между журналистика и политическо внушение. Въпросът надхвърля конкретната изборна неделя. Става дума за начина, по който се използва едно от най-видимите места в сутрешния телевизионен ефир — време с широка аудитория и с доверието, което носи обществената телевизия.

Политическото пристрастие невинаги се проявява с открита подкрепа. То може да прозира в удобния въпрос, в спестеното възражение, в снизходителната усмивка към един гост и настойчивото прекъсване на друг. Когато тези похвати последователно работят в една посока, възниква основателният въпрос дали водещият помага на зрителя да преценява, или му подсказва какво да мисли.

Най-уязвими към подобно влияние са интелектуално незащитените зрители — хората, които нямат изградени навици да разпознават медийните внушения и приемат познатото телевизионно лице като гаранция за достоверност. Това доверие изисква отговорност. Използването му за прокарване на лични политически предпочитания би било злоупотреба с ролята на обществения журналист.

БНТ се издържа от всички граждани. Нейният ефир трябва да разширява способността им за самостоятелна преценка. Когато личните пристрастия на водещия започнат да определят разговора, общественият ресурс рискува да се превърне в обслужващ политически инструмент.