Има ли втори Перник под Перник? Историята, която много перничани не знаят

Всеки ден хиляди хора минават по улиците на Перник, без да се замислят какво има под краката им.

А там започва една съвсем различна история.

Градът е израснал върху и около огромното минно наследство, което в края на XIX и през XX век променя Перник завинаги. Първият държавен рудник – известните „Стари рудници“ – е открит още през **1891 година**.

След него се появяват рудниците „Бели брег“, „Хумни дол“, „Христо Ботев“, „Попов дол“, „Куциян“, „Гладно поле“ и други. Перник буквално започва да живее с мината – над земята и под нея.

### А какво е останало днес?

Част от този подземен свят може да бъде видяна и сега.

Подземният минен музей се намира в две запазени галерии с обща дължина **630 метра**. Вътре са останали автентични съоръжения, вагонетки, локомотиви и техника, с която поколения перничани са слизали под земята.

Но има един детайл, който звучи почти като легенда.

До входа на мината се намира **вкаменено дърво на повече от 50 милиона години**. Наричат го „дървото на щастието“. Старите миньори го докосвали преди да слязат под земята – за да се върнат живи и здрави.

А историите за старите галерии са много повече.

През годините се разказва за забравени тунели, стари входове и минни разработки под и около града. Дори национални телевизионни продукции са посвещавали материали на „подземния Перник“ и легендите, останали от времето на мините.

И тук идва интересният въпрос:

**Колко добре всъщност познаваме Перник, ако сме виждали само това, което е над земята?**

Velvet Pernik започва нова поредица – **„Перник, който не познавате“**.

Ще показваме места, истории, хора, стари снимки и градски легенди, които много перничани никога не са чували.

Ако знаете забравена история за Перник – пишете ни. Може следващата да бъде именно вашата.