Може ли Гюров да настигне Йотова? Математиката на един обрат
Йотова води с 16,7 пункта. Може ли по-високата избирателна активност да заличи преднината ѝ — и защо повече хора пред урните не означава автоматично по-добър резултат за Гюров?
Анализ на Velvet Journal по предоставените данни от изследването на „Маркет ЛИНКС“
Има едно число, което може да се окаже също толкова интересно, колкото резултатите на кандидатите: 39% прогнозна избирателна активност.
Зад него стои голяма група хора, чието участие би могло да промени надпреварата. Но в каква посока? Често чуваме, че високата активност може да обърне изборите. По-рядко задаваме следващия въпрос: колко трябва да се повиши тя и за кого трябва да гласуват допълнително привлечените избиратели?
При предоставените прогнозни резултати — 47,3% за Илияна Йотова и Кирил Вълчев срещу 30,6% за Андрей Гюров и Георги Кандев — математиката позволява да очертаем няколко сценария.
Един от тях изглежда изненадващо достъпен. Друг показва колко трудно може да бъде догонването.
Преднина от 16 700 гласа на всеки 100 000
Нека за момент заменим процентите с бюлетини.
При условни 100 000 гласували Йотова би получила 47 300 гласа, а Гюров — 30 600. Разликата е 16 700.
За да я заличи, Гюров трябва да добави още 16 700 гласа, при условие че Йотова не получи нито един допълнителен. Това означава увеличение на неговия вот с 54,6%.
Числото е значително. То показва колко голяма е задачата спрямо собствената му изходна подкрепа. Но не означава, че общата избирателна активност трябва да скочи с толкова.
Избирателна активност от 45,5%: възможно ли е изравняване?
Математически — да.
Ако изходната избирателна активност е 39% и всички допълнително гласуващи подкрепят Гюров, тя трябва да достигне приблизително 45,5%, за да се изравнят първите двама.
Това е увеличение с около 6,5 процентни пункта.
Условието обаче е решаващо: всеки нов глас трябва да отиде при втория кандидат. Йотова и останалите участници не трябва да привлекат никого от тази допълнителна група.
Този краен сценарий показва минималното необходимо увеличение на активността при запазена първоначална подкрепа. Той не е прогноза как ще се държат негласуващите.
Избирателна активност: при 80 на 20 сметката е друга
Да допуснем, че Гюров привлича четирима от всеки пет допълнително гласуващи, а Йотова — един.
Това е силно преимущество за него сред новите участници. Но всеки 100 допълнителни бюлетини стопяват преднината само с 60 гласа: Гюров добавя 80, Йотова — 20.
При такова разпределение изравняването би дошло при активност около 49,9%.
Ако съотношението е 75 на 25, необходимата активност достига приблизително 52%. При по-умерено предимство от 60 на 40 тя трябва да нарасне до около 71,6%.
| Как гласуват допълнителните избиратели | Активност за изравняване |
|---|---|
| 100% за Гюров | 45,5% |
| 90% за Гюров, 10% за Йотова | 47,1% |
| 80% за Гюров, 20% за Йотова | 49,9% |
| 75% за Гюров, 25% за Йотова | 52,0% |
| 60% за Гюров, 40% за Йотова | 71,6% |
Таблицата разкрива същественото: силата на мобилизацията зависи едновременно от броя на привлечените хора и от предимството сред тях.
Капанът на намаляващата процентна разлика
Има сценарий, при който дистанцията в процентите се свива, а догонване в гласовете изобщо няма.
Това се случва, ако допълнителните избиратели се разделят поравно между двамата.
При още 10 000 гласа за Йотова и още 10 000 за Гюров общият брой гласували расте. Процентите се променят. Но разликата между кандидатите остава същите 16 700 бюлетини от нашия пример.
Така по-малката процентна дистанция може да създаде усещане за приближаване, без вторият действително да е отнел от преднината в гласове.
За кампанията това е важно разграничение. Повече участие може да промени картината на резултатите, но изравняването изисква конкретно нетно предимство.
Един променен избор тежи двойно
Дотук разглеждахме хора, които първоначално не биха гласували, но впоследствие решават да участват.
Има и друг механизъм: избирател да промени предпочитанието си директно от Йотова към Гюров.
Тогава разликата намалява с два гласа — един се отнема от нея и един се прибавя към него.
При непроменен общ брой гласували прехвърляне на 8,35 процентни пункта от първата към втората двойка би довело до равенство:
38,95% за Йотова и 38,95% за Гюров.
Това обяснява защо кампаниите се борят едновременно за участие и за преосмисляне на вече заявения избор. Новият привърженик, привлечен от негласуващите, и избирателят, преминал от основния съперник, имат различен ефект върху дистанцията.
Кой всъщност чака извън урните?
Тук математиката отстъпва място на политическия въпрос.
Негласуващите не са общ електорат с еднакви възгледи. Сред тях може да има разочаровани привърженици на различни партии, хора без предпочитан кандидат и избиратели, които още се колебаят дали участието им има смисъл.
Затова няма основание автоматично да бъдат записвани в подкрепа на който и да е кандидат.
За Гюров задачата е да привлече достатъчно голяма част от тях, за да намалява дистанцията. За Йотова — да запази собствената си подкрепа и също да разшири участието сред хората, които я предпочитат.
Голямата неизвестна е чия подкрепа остава неизползвана извън урните. Отговорът на този въпрос би казал повече за възможността за обрат, отколкото самото очакване за висока активност.
Методологична бележка: Това са условни математически сценарии, а не изборна прогноза. Изчисленията приемат, че предоставените резултати 47,3% и 30,6% се отнасят за една и съща база гласували при изходна активност 39%. В сценариите с допълнителна активност първоначалните избиратели запазват избора си, а новите гласове се разпределят само между първите двама. Подкрепа за други кандидати сред допълнително гласуващите би променила необходимите стойности.
По темата: представяне на предоставените резултати в „Зона Перник“. Още анализи ще намерите в рубриката „Политика“ на Velvet Journal.